АПИТЕРАПИЯ се нарича методът за лечение и профилактика с мед и пчелни продукти (от лат. apis – пчела). Основен продукт е разбира се медът, но заедно с него се използват и пчелният восък, прашец, клей, млечице и пчелната отрова. Работливите пчелички ги добиват от растенията, преработват и натрупват в кошерите, така че хората ги взимат готови като биологично активни вещества и използват от хилядолетия. Тези продукти носят цялото богатство от лечебни качества на растенията, от които са събрани, допълнително умножени от начина на преработка чрез уникалния пчелен организъм и начина на съхранение в пчелния кошер. Сред тях
пчелният клей (лепило, балсам) играе изключително важна роля за добрата защита на пчелното семейство и неговите продукти. Това е ГЛАВНИЯТ „ДЕЗИНФЕКТАНТ” И ОСНОВНОТО „ЛЕКАРСТВО” СРЕЩУ ВСИЧКИ ВРЕДНИ БОЛЕСТОТВОРНИ МИКРООРГАНИЗМИ, които биха могли да заразят кошера или неговите обитатели. Затова често го наричат „аптеката” на кошера или „естествения антибиотик”.Защитните му функции са закодирани и в наименованието „ПРОПОЛИС”, което в превод от гръцки означава „пред града/крепостта”.

За последните 50 милиона години нито едно друго насекомо не е успяло да повтори изключителните процеси, които протичат между стените на кошера. ПЧЕЛНИЯТ КЛЕЙ Е АБСОЛЮТНО УНИКАЛНО ВЕЩЕСТВО, КОЕТО ПЧЕЛИТЕ СЪЗДАВАТ САМИ. От пъпките на растенията те събират капка по капка различните восъци, балсами и смоли, които имат защитни функции за растенията. Най-често основа за прополиса са веществата събрани от пъпките и младите клонки на тополите (определени като най-важния източник), кестените, върбите, сливите, дъбовете, елхите, ясените, брезите, както и от кората на боровете.На първия етап пчелите събират тези вещества от растенията, смесват ги със слюнката си и тази нова, притърпяла вече биохимични промени лепкава маса те доставят до кошера в кошничките на задните си крачета (както транспортират и цветния прашец), но без да влизат. При пчелите съществува много строго разделение на труда. В кошера „работят” само най-младите пчели, които са още „чисти”. Колкото по-стара е пчелата, толкова „по-мръсна” работа извършва и толкова по-далече от кошера. Защото там, вкъщи, атмосферата е стерилна, въпреки идеалната среда за развитие на всякакви микроорганизми и плесени: влажност около 70%, температура 37-38˚С, огромно количество обитатели (между 50 000 и 80 000), които непрекъснато влизат и излизат. Основната заслуга за поддържане на тази стерилност е на прополиса. На втория етап предадените растителни смоли се дообработват веднага със секрети от „пчелите - къщовници” и едва тогава полученият пчелен клей се използва за нуждите на дома и семейството. С него те полират килийките и им правят капаче, за да запазят личинките или меда в тях и осъществяват първична защита срещу микроби, гъби, плесени; запълват цепнатини и пролуки в кошера, за да се предпазят от външните климатични влияния; „опаковат” убитите неканени гости (мишки, гущери и други дребни
животинки влезли в кошера), които не могат да изхвърлят сами, като по този начин ги консервират и предпазват от разлагане, изолирайки кошера от последващите болестотворни процеси. Те покриват с клей и собственото си тяло, с което се предпазват от възможни заболявания. Клеят се събира само през лятото, излишният за момента се складира и именно него вадят и използват пчеларите. От един кошер могат да се извадят годишно до 300 грама прополис и да бъде съхраняван 7 години.
Благодарение на изключителния си състав прополисът е един сложен силно биоактивен продукт с изразени антибактериални, антивирусни, антимикотични и антирадиационни свойства. Като такъв той бил използван още от древността, макар че задълбочените научни изследвания доказали и обяснили тези му възможности едва през ХХ век.

Първите сведения за използване на прополиса са намерени в древен Египет (3200 – 1100 г. пр.н.е.), в папироса открит от немския египтолог Еберс. Този свитък,
дълъг 65 фута (19,81 м) и съдържащ списък с древни лекарства, е първото писмено свидетелство за използваните в онези времена лечебни растения и животински
продукти, сред които е и пчелният клей. Използвали го главно в процесите на балсамиране и мумифициране телата на умрелите, т.е. открити били присъщите му
свойства на изключителен консерватор. Древните гърци (1900 – 300 г. пр.н.е.), които дали и името „прополис” го използвали най-активно заради антисептичните му и
ранозаздравяващи възможности. В „История на животните” Аристотел го препоръчва при инфектирани и гнойни рани, при проблеми с кожата. Като лечебна субстанция се появява и в някои староеврейски текстове, а изключителните му терапевтични свойства се описват дори в „Стария Завет”. Знанието се предало и в древен Рим, където пчелният клей се продавал по-скъпо от меда, а всеки легионер носел парченце в раницата си по време на дългите военни походи. В произведенията на Плиний и Диоскорид
започнал научен спор относно произхода на прополиса, но общата констатацията била, че той намалява болката, оздравява раните, язвите, абсцесите, премахва възпаленията и е добро обезболяващо средство. Към тези твърдения се присъединява век по-късно и великият Гален. На другия край на света, инките в Южна Америка, също познавали и използвали прополиса заради антимикробните му свойства при лечението на болестите съпроводени с треска. През ХІ век Авицена (980-1037 г. персийски лекар, философ, учен, поет и музикант, смятан за баща на съвременната медицина) съветва да се употребява пчелен клей при рани от стрели, както и при всякакви неличими по друг начин рани. В Европа стари медицински трудове от 12 век показват, че този безценен пчелен дар влиза в състава на множество лекарства срещу
кожни заболявания и възпаления на горните дихателни пътища. _Прополисът се приема и за една от тайните съставки в лаковото покритие на струнните инструменти (цигулки, арфи, чела и др.) на великия италиански майстор лютиер АНТОНИО СТРАДИВАРИУС_ (1644 – 1737). По времето на Наполеон Бонапарт (1769 – 1821) и големите му военни кампании френските войници също масово използвали прополиса при третиране на раните си. Но най-активно и официално като дезинфектант и за анестезия пчелният
клей бил използван от английските лекари в така наречените Бурски войни (1880 – 1902 г.). Бурите са холандските преселници в Африка, които започват антиколониални войни срещу англичаните довели през 1910 г. до създаването на Южноафриканския съюз с ранг на доминион на Великобритания. През Втората световна война руските
лекари също използвали прополиса за лечението на ранените войници и като дезинфектант в болниците. След което за дълги години бил забравен. „Открил” го наново датският биолог К. Лунд Аагаард, който бил и любител пчелар. През 1967 г. той се разболял от остро възпаление на гърлото, но вместо да си остане вкъщи и да се лекува тръгнал на екскурзия с колегите си. През нощта вдигнал температура над 40 градуса и вече в делириум му изплувала думата „прополис”. Едва стигнал до
кабинета си, където имал добро количество пчелен клей събиран от няколко години, извадил го, счукал го и залял с гореща вода. Филтрирал го няколко пъти през филтър за кафе, с част от получената течност с цвят на чай изплакнал обилно гърлото си, а останалата част изпил, легнал и заспал. На другия ден бил съвсем здрав и решил
да се заеме с проучването на този пчелен продукт задълбочено. До 1973 г. в Дания били направени още редица научни изследвания и всички те потвърдили изключителните лечебни свойства на прополиса, доказали липсата на странични явления при лечение с него и описали механизмите на неговото въздействие. Доказана практически и
научно била невъзможността от приспособяване и изграждане на имунитет към прополиса от страна на бактерии и вируси, а същевременно била констатирана увеличаваща се
противомикробната активност на някои антибиотици при съвместна употреба. Изследванията продължават и днес в научни лаборатории по целия свят, а резултатите се огласяват на редица специално организирани научни срещи и симпозиуми.

ФИЗИЧНИТЕ СИ СВОЙСТВА описват прополисът като ценно смолисто вещество. Цветът му варира от блестящо жълтозелен до тъмнокафявочервен и потъмнява при продължително стоене. Той е по-тежък от водата и веднага пада на дъното на съда, за разлика от пчелния восък, който остава на повърхността. Втечнява се при температура над 70°С (свойство използвано за отделяне на восъка), при 40°С става лепкав, при 30°С е гъвкав и удобен за моделиране (температурата на кошера), на стайна температура се втърдява, а под 15°С става крехък и силно чуплив (свойство използвано за отделяне от рамките в кошера). Разтваря се в гореща вода до
12-15%, като запазва напълно ценните си свойства. Но най-добре и най-ефективно се разтваря в етилов спирт, до 75%. Затова най-често използваната форма е „прополисовата тинктура” или спиртният извлек. Често срещано е и наименованието „клеева тинктура”. Някои физични изследвания описват и свойството му да поглъща
електромагнитни вълни с дължина в интервала 280 nm – 360 nm, което отговаря на ултравиолетовите лъчи тип В (UVB), отговорни за почерняването и слънчевото изгаряне.

ПРОПОЛИСЪТ Е СЛОЖНО ХИМИЧНО СЪЕДИНЕНИЕ, В КОЕТО ДО ТОЗИ МОМЕНТ СА ОТДЕЛЕНИ 284 РАЗЛИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ, но само 111 от тях са идентифицирани. Известно е, че 50 до 70% са растителни смоли и балсами, 30 до 50% са восъци, 5 до 10% е пчелен прашец, 10% са етерични масла и до 5% са дъбилни вещества и механични примеси. Той съдържа: 14 от всичките 15 минерала необходими на човешкия организъм (не съдържа само сяра); всички известни витамини (без вит. К), макар и в малки количества; както и 16 аминокиселини, включително 7 от осемте незаменими (триптофан, левцин, фенилаланин, метионин, валин, треонин, лизин, аспарагин, глутаминова киселина, цистин, гликокол, хистидин, аргинин, пролин, тирозин, аланин). Прополисовият състав се променя в зависимост от заобикалящата кошера растителна среда, климатичните промени и човешката дейност.

Най-значителна група, около 25%, сред това богатство от биологично активни вещества представляват флавоноидите, приемани напоследък като едни от най-добрите естествени антиоксиданти. Някои американски автори твърдят, че в прополиса те са до 500 пъти повече, отколкото в портокалите. В съчетание с другите съставки те го превръщат в ефективна система за биологично въздействие, работеща в пълен синхрон и синергизъм, което означава, че всяка отделна съставка многократно подсилва
действието на останалите в единното цяло. На това се дължи иИЗКЛЮЧИТЕЛНОТО МУ ЛЕЧЕБНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ:

  • противовирусно,
  • противомикробно,
  • противогъбично,
  • противовъзпалително,
  • имуностимулиращо,
  • болкоуспокояващо,
  • противотуморно,
  • детоксикиращо и регенериращо тъканите - природна алтернатива на химическите медикаменти и особено на изкуствено създадените антибиотици.

Прополисът не е токсичен. Направените научни проучвания доказват, че пчелният клей стимулира синтеза на нуклеиновите киселини (изграждащи ДНК и РНК) и синтеза на протеините в клетките. Изследвания с помощта на електронен микроскоп показват, че механизмът на полезното действие на прополиса се основава преди всичко на физиологическо възбуждане на специфичните процеси на изграждане на конкретните белтъчни молекули, като се стимулират защитните и регулаторните функции на протеините. А белтъците са едни от най-важните градивни елементи на живата клетка, тъй като от тях зависи съхраняването и реализирането на генетичната информация, структурата на клетката, протичането на метаболитните процеси и поддържането на вътрешното равновесие в организмите. Може би затова все още не е намерен начин да се синтезира по изкуствен начин прополис или да се имитира неговото въздействие!

А полето на неговото влияние е много широко, без никакви странични явления или нарушения в дейността на други органи и системи. Направените досега изследвания показват, че то включва:

  • укрепване и поддържане на здрава имунна система;
  • стимулиране на ензимната дейност на клетките;
  • силно обезболяващо и анестизиращо действие, превъзхождащо 3 пъти това на кокаина и 5 пъти това на новокаина;
  • лечение на остри възпалителни процеси в дихателната система, храносмилателния тракт и отделителната система;
  • укрепва кръвоносните съдове, подобрява тяхната пропускливост и цялото кръвообращение, оказва съдоразширяващо действие, спомага за изчистване на склеротичните плаки, облекчава симптомите при артрити, подагра;
  • повлиява благоприятно дейността на жлезите с вътрешна секреция като тимусна и щитовидна жлеза, панкреас, надбъбречни и полови жлези;
  • последни изследвания доказват, че подпомага регенерацията на костна и хрущялна тъкан;
  • противобактериалното действие е бактерицидно (убива бактериите) и бактериостатично (спира развитието им), като по този начин предпазва от инфекции целия организъм, доказано е въздействието му върху най-разпространените болестотворни бактерии: Streptococcus aureus, Staphylococcus, Salmonella, Bacillus anthracis, Mycobacterium tuberculosis, Escherichia coli, Shigella и др.;
  • защитава организма от плесени, гъбички и вируси, унищожава ги без да уврежда нормалната чревна микрофлора и да причинява дисбактериоза, има категорично доказано въздействие дори срещу Candida albicans, Trichomonus vaginalis, вируса на херпеса и инфлуенцата;
  • укрепва нервната система и влияе успокояващо на човешката психика;
  • поправя паметта, физическата, умствената и психическата дееспособност;
  • подобрява зрението, лекува конюнктивит;
  • активно лекува пародонтоза и всички други заболявания в устната кухина;
  • лечение на заболявания на кожата, изгаряния, екземи, абсцеси, рани от различно естество, брадавици, акне, сърбежи;
  • облекчава симптомите и лекува бързо заболяванията на горните дихателни пътища и ушите, изразено антиастматично действие;
  • стимулира по-бързото възстановяване на организма след прекарани инфекциозни заболявания;
  • засилва растежа на косата, укрепва косъма и скалпа; *действа антиоксидантно и подобрява метаболитните процеси;
  • защитава от вредното въздействие на ултравиолетовите слънчевите лъчи и е чудесно профилактично и лечебно средство срещу лъчеви поражения;
  • последни изследвания показват, че може да предотврати или поне да забави растежа на някои видове ракови клетки.

Прополисът се използва самостоятелно или заедно с билкови екстракти под формата на различни тинктури, спрейове , сиропи, капсули, таблетки, кремове, гелове, свещички и т.н., като през последните години рязко нараства неговата употреба. Все повече хора преоткриват този природен дар и го включват както в напълно натурални лечебни и козметични продукти, така и в лекарствени препарати на фармацевтичната индустрия. Най-големият консуматор на пчелен клей в света днес е Япония. В българската народна медицина това е един от най-уважаваните и използвани природни дарове.
Ако сте любител на експериментите у дома, лесно можете да проверите антибактериалната активност на своя пчелен клей със следния опит: в две чаши, предварително изварени (дезинфекцирани) налейте прясно мляко (истинско, селско, несварено). В едната капнете няколко капки прополисова тинктура или сложете няколко малки бучици клей и оставете на стайна температура. В чашата, в която има клей млякото не би трябвало да се вкисне толкова бързо, както другото мляко. Та нали прополисът унищожава микроорганизмите, действа антибактериално. Това ще означава, че вашият прополис е добър и можете да го включите активно в домашната аптечка.
Винаги можете да си купите и готов прополисов продукт. В България „клеевата тинктура” като 20% или 30% спиртен извлек е едно от най-разпространените лечебни средства и се продава не само в билковите, но и в нормалните аптеки, за разлика от много страни по света. Преди да започнете да употребявате прополис, направете си тест дали не сте алергичен към него. Едва 5% от хората имат подобна алергия, но никой не е застрахован. Бъдете внимателни. От вътрешната страна на китката на ръката намажете малко пространство с прополисовия препарат, който ще използвате. Покрийте и изчакайте 24 часа. Ако мястото не е зачервено, подуто, сърбящо и т.н. можете да използвате продукта и вътрешно. И да бъдете съвършено здрави!
Мощното антибактериално действие на пчелния клей е причината, поради която той е включен в продуктите на нашата КОЗМЕТИЧНА СЕРИЯ

BIO ARGENTUM ЗА БЕБЕТА И ДЕЦА, в най-важния продукт за една бебешка козметика – „Био крем против подсичане”, както и в билковия ни „Репелент за бебета и деца”. Този крем може да се използва не само за бебета, но и от всички, които имат акне или подобни проблеми.Опитайте. Всъщност нашата козметика е подходяща за всички, които вече предпочитат здравословните и природосъобразни козметични продукти.

ПЧЕЛНИЯТ КЛЕЙ, ПЧЕЛНИЯТ ВОСЪК И СРЕБЪРНАТА ВОДА СА ЕСТЕСТВЕНИТЕ КОНСЕРВАНТИ В ТАЗИ 100 % НАТУРАЛНА КОЗМЕТИКА.